Казвам се Лина и съм завършила СУ „Асен Златаров“ преди 11 години. През годините образованието, работата и животът ме отведоха в различни градове — София, Варна, а в момента живея в Пловдив. Професионално се занимавам с преподавателска дейност, както и с уеб дизайн и дигитален маркетинг.
Бягането започна като хоби, което постепенно се превърна и в начин на живот. Занимавам се със спорт от малка — баскетбол, бадминтон, спортни танци, народни танци, и между всичко това винаги е имало и по няколко обиколки на градския стадион. С времето бягането се задълбочи и започнах да участвам в
организирани паркови бягания и състезания. През последните години и в по-дълги планински и шосейни състезания, включително ултра дистанции над 100 км. Имала съм бягания над 20 часа в планината, както и многобройни участия в състезания в България и извън страната, включително маратони в големи градове като Чикаго, Венеция, Малага и предстоящ в Ню Йорк през ноември.
Ако трябва да съм честна, в главата ми винаги е имало моменти на съмнение — дали мога, дали е “за мен”, дали не е прекалено. Но точно там идва най-важното: ако останеш в зоната на комфорт, много рядко се случва да разбереш на какво наистина си способен. Със сигурност, би било много по-лесно да мързелувам, да лежа по цял ден, да гледам филми, но ако бях избрала лесния път, дали изобщо щяхте да четете моята история днес?
За мен най-важното не са самите резултати, а това, което спортът изгражда като характер. На ръцете си имам татуирани две думи — „търпение“ и „постоянство“. Те са моето ежедневно напомняне, че няма бърз напредък без последователност и че малките стъпки, направени достатъчно дълго, водят далеч.
Отделям средно между 8–12 часа седмично за тренировки. В зависимост от целта те са структурирани по различен начин, но извън самото бягане има още много важни фактори — сън, хранене, хидратация и психическо възстановяване. Старая се да прогресирам, но и да запазя радостта от самото движение, защото за мен това е най-важната част.
Като стил, най-близко до сърцето ми са планинските състезания — там усещам най-много спокойствие и връзка със себе си. Бягането в гората ми дава тишина и подрежда мислите ми. В същото време участвам и в шосейни маратони, които са съвсем различно преживяване — динамика, хора, музика и една особена енергия, почти като парти по трасето.
Бягането ми е дало не само физическа издръжливост, но и много ценни хора по пътя(пътеките). Една от любимите ми части след състезания са срещите с познати от различни градове — хора, с които споделяме една и съща енергия и любов към спорта.
Ако трябва да кажа нещо към младите, то е много просто:
- започвайте с малко, но бъдете постоянни;
- не чакайте мотивация — тя идва и си отива;
- сравнявайте се само със себе си от вчера;
- и най-важното — не се отказвайте само защото е трудно в началото.
Не е нужно да сте професионални спортисти. Намерете нещо, което ви кара да се чувствате добре и ви развива — спорт, изкуство, музика или каквото и да е. Защото навиците и характерът, които изграждате сега, остават за цял живот.
Ако някой има нужда от малко мотивация или просто от идея как да започне, бих се радвала да помогна!
