Skip to content Skip to right sidebar Skip to footer

Околна среда

За контакт

Зелен телефон за подаване на сигнали за нарушения на екологичното законодателство и предложения за опазване на околната среда:

Тел: 05743/ 5037

E-mail:  [email protected]

Документи – околна среда

Всички документи

Управление на отпадъците

Всички документи

Релефът е  равнинен, еднообразен, с лек наклон на североизток и изток и надморска височина до 100 м. Морският бряг южно от  град Шабла е скалист,  на север – нисък и блатист с множество плажове. Бреговата линия на пясъчните плажове е най-подвижна и най-бързо променящата се част. Крайбрежието, което обхваща територията с ясно изразени стари и съвременни абразионни и акумулационни форми, завършва с брегова ивица, в която се проявяват съвременни абразионни и акумулационни процеси. Около нос Шабла абразията е образувала многобройни пещери, подводни и надводни клипи. Брегът е силно микроразчленен от образуваните вследствие срутването и морската абразия заливни форми и ниши. Най-ясно изразеният негативно насочен процес в този подрайон е срутищният. Отцепването на скални блокове е предимно от горната част на бреговия склон.

Община Шабла се отнася към областта на умерено-континенталния климат, който се коригира от влиянието на Черноморския басейн.
Районът се характеризира със сравнително най-ниски зимни температури в Черноморската подобласт (средноминимална януарска температура: – 0.5о – +1.5оС). Най-горещите месеци са юли и август (средномаксимална юлска температура +21.0о С – +23.0о С). Средните годишни максимални и минимални температури за Шабла са 16.4 о С и 7.4 о С и са малко по-високи от тези във вътрешността на страната.
Сравнително високата сума на радиационния баланс се приема като положителен климатичен елемент.
Много специфичен елемент на климата са силните ветрове, чиято посока е предимно от север и североизток. Често нахлуват студени въздушни маси, свързани с континенталните климатични прояви. Районът се намира в област с много ниска повторяемост на “тихо” време  и със скорост под 1 м/сек. Средната годишна скорост на вятъра е 3.6 м/сек.
Засушаванията са често явление, валежите са слаби. Годишния ход на валежите е с минимум през пролетта и лятото – съответно 103 и 106 мм., средни през зимата – 112 мм. и с максимум през есента – 143 мм. Мъглите са рядко явление, случват се около 15 дни средно годишно.

В хидрографско отношение районът на Община Шабла се отнася към североизточната безотточна област на Добруджанския район  – район на крайморските реки, оттичащи се директно към басейна на Черно море.
Най-характерните хидрографски елементи са: повърхностната речно-овражна система (вътрешна зона), Шабленско и Дуранкулашко езеро и Черно море (външна – брегова зона на акваторията).
Вътрешната зона обхваща по същество водосборната област на езерата. Хидрографската мрежа е представена от няколко реки, в чиито корита се формира само кратковременен повърхностен отток – обикновено при обилни валежи или интензивно снеготопене и по същество те представляват суходолия.
Шабленското и Дуранкулашкото езера представляват закрити лимани, заемащи прибрежните, ниски части на дълбоки суходолия. Формирали са се в началото на холоцена (преди около 10 хил. години), когато настъпва период на епирогенно понижение и нахлуване на морска вода в речните долини. В резултат на това се оформят заливи, откъснати от морето чрез пясъчна коса и превърнати в езера.
Към Черно море се насочват и оттичат по естествен път както повърхностните, така и подземните води на една значителна по обхват водосборна област.
Водата от минералните извори, които съществуват тук, е подходяща за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система и др. Тя се препоръчва и за инхалации на дихателните пътища при неспецифични заболявания.

Районът е изцяло зает от черноземни почви с мощен хумусен хоризонт, плодородни, със слабо алкална до неутрална почвена реакция
Почвите, характерни  за северната и централна част на  територията на общината са предимно карбонатни и типични черноземни, докато южната част е заета от излужени черноземи, които са с добри агропроизводствени качества. Ерозираните почви са рядко явление и се разкриват в землищата на селата Твърдица, Божаново  и Ваклино.
Характерните особености на черноземите обезпечават добро естествено плодородие. Независимо от по-ниските валежи, селскостопанските култури се осигуряват добре с влага благодарение на високата атмосферна влажност и ниската изпаряемост в зоната на Черноморското крайбрежие.
Почвено-климатичните и релефни условия в община Шабла са благоприятни за развитието и продуктивните възможности на основните селскостопански култури в района и могат да се причислят към “добрите земи” със среден бонитет от 71 бала. Най-подходящи са за отглеждане на пшеница, царевица, слънчоглед и люцерна, където бонитетният бал се движи от 80 до 85 бала. По слабо пригодни са за захарно цвекло, ливади и пасища, соя, ябълки и лозя, бонитетният бал на които възлиза от 60 до 76 бала. Сравнително незадоволителни са условията за отглеждане на ориенталски тютюн и картофи – с бонитет около 20 бала.

Районът е изцяло зает от черноземни почви с мощен хумусен хоризонт, плодородни, със слабо алкална до неутрална почвена реакция
Почвите, характерни  за северната и централна част на  територията на общината са предимно карбонатни и типични черноземни, докато южната част е заета от излужени черноземи, които са с добри агропроизводствени качества. Ерозираните почви са рядко явление и се разкриват в землищата на селата Твърдица, Божаново  и Ваклино.
Характерните особености на черноземите обезпечават добро естествено плодородие. Независимо от по-ниските валежи, селскостопанските култури се осигуряват добре с влага благодарение на високата атмосферна влажност и ниската изпаряемост в зоната на Черноморското крайбрежие.
Почвено-климатичните и релефни условия в община Шабла са благоприятни за развитието и продуктивните възможности на основните селскостопански култури в района и могат да се причислят към “добрите земи” със среден бонитет от 71 бала. Най-подходящи са за отглеждане на пшеница, царевица, слънчоглед и люцерна, където бонитетният бал се движи от 80 до 85 бала. По слабо пригодни са за захарно цвекло, ливади и пасища, соя, ябълки и лозя, бонитетният бал на които възлиза от 60 до 76 бала. Сравнително незадоволителни са условията за отглеждане на ориенталски тютюн и картофи – с бонитет около 20 бала.

Установено е наличие на въглища и манганова руда, добива се нефт от находища с ограничени запаси и затихващи функции.
Тюленовското газонефтено находище се намира в най-североизточната част на България. Открито е на 31 май 1951 г. Прокарани са около 600 сондажа, част от които вече не работят. По късно са открити и газови сондажи около Крапец и Дуранкулак.
Близо до границата е разположен Добруджанския въглищен басейн, в карбонските седименти на който са проучени и оценени значителни запаси от черни каменни въглища на дълбочина под 1200-1300 м.

Растителността е от степен тип с доминиране на житни видове.
На местата с плитка, варовикова скала е характерно голямото изобилие на разнотревни видове, сред които редица красиви пролетни растения. Някои са редки за флората на България – теснолист божур, волжски горицвет, наведена салвия, лизингово кoило, ирис помила и др. Тази растителност е разположена на малки, останали неразорани петна на високите места.
По високия скален бряг край с. Тюленово се срещат змийски треви – бисерова и татарска, морски копър, калиакренско плюскавиче и др.
На територията на община Шабла се среща и понтийския пелин, който е включен в Червената книга на България, и българския лен, който е балкански ендемит.
Блатната растителност  в района на влажните зони – Шабленско и Дуранкулашко езеро, е добре застъпена. Разделя се на подводна и надводна. Подводната растителност включва различни видове ръждавец, цератофилум и мириофилум. Надводната растителност е представена от обширни тръстикови масиви, папур, различни видове острици и др. По-богато на видове е Шабленското езеро – бяла водна лилия, жълта водна роза, джюлюн, бърдуче и др.
Пясъчната растителност включва повечето от видовете по българското крайбрежие, които са защитени и вписани в Червената книга – морски ветрогон, приморска млечка, лепидотрихум, пясъчна метличина и др. Срещат се и псамофитни формации с преобладаване главно на класник, песъчар, галилеа, тойна и храстови формации с доминиране на ционура и други предимно по крайморските пясъци.

Територията на община Шабла се отнася към северната част на Черноморския зоогеографски район и се характеризира с редица специфични особености, свързани с Черноморското климатично влияние. Крайбрежието е своеобразен рефугиум за редица топлолюбиви видове с понтийско, медитеранско и предноазиатско разпространение.
Из сухите, обрасли с храсталаци местности и карстовите терени широко разпространение намират зелената и кафявата крастава жаба, жабата дървесница. На територията на община Шабла са установени обикновената и балканската чесновница, като втория вид е в Червената книга на България. Често срещани в Шабленското и Дуранкулашкото езеро са голямата водна жаба, горската жаба и обикновения тритон.
От срещащите се в района влечуги, тясно свързани с водните местообитания са обикновената блатна костенурка и водните змии. По-характерните видове от херпетофауната са стенен, зелен и ивичест гущер, двата вида сухоземни костенурки – шипобедрена и шилоопашата и обикновената блатна костенурка. Твърде рядък за района е смокът мишкар, който е включен в Червената книга на България като застрашен вид.
Дуранкулашкото езеро се обитава от 17 вида риби, като 4 от тях са застрашени от изчезване, включени в Червената книга на България: мраморно попче, кавказко попче, триигла бодливка, деветигла бодливка. То е единственото доказано находище на див шаран. От естественните обитатели икономическо значение имат бабушката, червеноперката, сомът, бялата риба, костурът и стронгилът. Бялата риба и сомът са с по-ограничени популации.
В Шабленското езеро се срещат 23 вида риби, като 7 от тях са включени в Червената книга на България. Тук е единственото находище на дългоопашатото попче. Eстествено разпространени sтопански ценни видове са щуката, платиката и сомът.
Бозайниците са около 10 вида – див заек, чакал, лисица, дива свиня, благороден елен. Природозащитно значение има видрата, включена в Червената книга на България, която е представена със стабилна популация по цялото крайбрежие на общината.

На територията на община Шабла са установени 274 вида птици, което е приблизително 68 % от всички регистрирани до този момент в България видове. Характерно за района е целогодишното пребиваване на защитени видове в големи количества. Оттук минава миграционния път Via Pontica и влажните зони – Шабленското и Дуранкулашкото езеро, и Шабленската тузла, се явяват едни от най-важните станции при прелета на птиците по българското Черноморие.
Откритите им водни площи се използват за нощувка на големи ята от зимуващи малки и големи белочели гъски, червеногуши гъски, тръноопашати и качулати потапници, зеленоглави патици, ням и поен лебед, лиски, шилоопашати патици, зимно и лятно бърне, клопачи, фиш, малки и големи корморани, гмурци. Езерата служат като основно място за ловуване на морския орел. Тръстиковите масиви по периферията на водоемите са от изключителна важност за гнезденето на малкия и големия воден бик, сивата чапла, ръждивата чапла, белооката потапница, тръстиковия блатар, тръстиковия дрозд.
Морската акватория е основно място за хранене и нощуване на редица водолюбиви птици, които често пъти образуват многохилядни струпвания – патици, потапници, гмурци и др. При силно безпокойство, тук се изместват да нощуват и голяма част от ятата на червеногушата гъска и голямата белочела гъска.
Скалистите морски брегове около с. Тюленово са място за гнездене на качулатия корморан и основно местообитание на черногърбото каменарче.
Степните и варовити терени са гнездовище на дебелоклюната и късопръстата чучулига, турилика, полската бъбрица и сивото каменарче.
Житните ниви са основните места за изхранване на зимуващите в района червеногуши гъски и големи белочели гъски, пойния лебед и чайката буревестница.
Полезащитните пояси са от значение за гнезденето на синявицата, папуняка, черночелата сврачка, градинска и сивата овесарка.

Защитена местност “Дуранкулашко езеро” /4465,4 дка/ е разположена в най-североизточната част на България, на около 6 км от Българо-Румънската граница и на 15 км северно от град Шабла.

Обявена е със Заповед № 123/21.02.1980 г. на Комитета по опазване на природната среда. За нея има разработен план за управление, утвърден от МОСВ през 2002 г. Езерото е включено в списъка на Рамсарската конвенция като местообитание на водолюбиви птици с международно значение. Цялата територия е включена в списъка на BirdLife International – Орнитологично важните места в Европа, под наименование „Дуранкулашко езеро“. Територията е част от Корине сайт според европейската програма CORINE Biotopes с код F00008800.

Защитената местност заедно с прилежащи земеделски земи и морска акватория е обект от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 под наименованиe “Дуранкулашко езеро” /по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици/ и “Езеро Дуранкулак” /по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна/.

Дуранкулашкото езеро представлява плитък, закрит лиман, заемащ прибрежните ниски части на дълбоките суходолия /реките Ваклинска, с. Било – с. Смин и с. Граничар – с. Дуранкулак/. Формирало се е в началото на холоцена /преди около 10 000 години/, когато настъпва период на епирогенно понижение и нахлуване на морска вода в речните долини. В резултат на това се оформят заливи, откъснати по-късно от морето чрез пясъчна коса и превърнати в езеро. В приустиевите части на суходолията са образувани лъчеобразни врязвания на езерото в сушата, по-характерни от които са Ваклински ръкав, Дуранкулашки ръкав, Южна опашка. Най-голямото разширение на езерото е в северна посока. Нарича се Карталийско /Орлово/ блато и по естествен път е отделено от езерото с тясна, почти изцяло обрасла с водолюбива растителност плитчина. Друго характерно разширение на езерото, чието образуване също не е свързано с “удавянето” на суходолия, е Югоизточно блато. Отделено е от езерото с тясна пясъчна коса, част от която се залива при високи водни стоежи. В югозападната част на езерото се намират два острова – “Голямата ада” с надморска височина 12.4 м и “Малката ада” с надморска височина 4.3 м. Те са позитивни палеорелефни форми, запазили останки от най-стария некропол по нашите земи.

Дуранкулашко езеро е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида ендемични, редки и застрашени от изчезване растения и животни. То е представителен образец на естествените крайбрежни езера от лиманен тип по Западното Черноморие. В Дуранкулашкото езеро и прилежащите му територии са установени 244 вида птици, от които 67 са включени в Червената книга на България /1985/. От срещащите се птици 123 са видове с европейско природозащитно значение.

Езерото е едно от петте най-важни в страната места за гнезденето на малкия воден бик, морския дъждосвирец и черночелата сврачка. Макар и в по-малки количества в езерото гнездят още световнозастрашената белоока потапница, както и някои други редки и застрашени от изчезване видове птици като големия воден бик и кафявокрилия огърличник.

Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica и в близост до Дунавската делта, то е една от най-важните станции при прелета на птиците по Българското Черноморие. Особено многобройни са Щъркелоподобните, Гъскоподобните, и Дъждосвирцоподобните птици. Използва се като място за почивка по време на прелет от розовия пеликан, малкия корморан, както и единични екземпляри голям креслив орел. В по-малки количества, както през зимата, така и по време на миграция са отбелязани тръноопашатата потапница и къдроглавият пеликан.

Дуранкулашкото езеро е място от световно значение за водолюбивите птици през зимата, главно поради големите струпвания на гъски. Заедно с голямата белочела гъска, тук в значителни количества зимува червеногушата гъска, като почти цялата й световна популация през януари и февруари пребивава в Дуранкулашкото и Шабленското езера, което ги прави едни от най-значимите влажни зони в света. Сред многобройните ята е отбелязана и малката белочела гъска. Езерото е едно от местата в страната с големи струпвания на зеленоглава патица през зимата.

Езерото се обитава от 17 вида риби, като 4 от тях са световно застрашени видове, включени в Червената книга на България – кавакзко попче, триигла бодливка и др. Дуранкулашкото езеро е единственото съвременно находище на дивия шаран в България, доказано по научен път.

Други представители на фауната, включени в Червената книга са балканската чесновница и видрата.

На територията на езерото се срещат редки и застрашени от изчезване растения като българския лен, който е балкански ендемит.

Защитена местност “Шабленско езеро” /5 312.4 дка/ е разположена в най-североизточната част на България, на около 18 км от Българо-Румънската граница и на 3-5 км североизточно от гр. Шабла.

Обявена е със Заповед No ДВ-31/24.01.1995 г. на Министерство на околната среда и водите. За нея има разработен план за управление, който е утвърден от МОСВ през 2004 г. Част от ЗМ без обрарботваемите земи, с площ от 4037.4 дка, е включена в списъка на Рамсарската конвенция като местообитание на водолюбиви птици с международно значение, под наименование „Шабленско езеро“. Цялата територия е включена в списъка на BirdLife International – Орнитологично важните места в Европа, под наименование „Шабленски езерен комплекс“. Територията е част от Корине сайт според европейската програма CORINE Biotopes с код F00008700.

Защитената местност заедно с прилежащи земеделски земи, езеро «Шабленска тузла» и морска акватория е обект от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 под наименованиe “Шабленски езерен комплекс” /по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици/ и “Езеро Шабла – Езерец” /по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна/.

ЗМ “Шабленско езеро” е влажна зона, включваща два крайбрежни лимана – Шабленско езеро и Езерецко езеро, свързани помежду си с канал, прилежащи пясъчни дюни, тревни съобщества, горско-дървесни и храстови насаждения и обработваеми земеделски земи. Те представляват закрити лимани, заемащи прибрежните ниски части на дълбоки суходолия /реките Шабленска и Езерецка/. На практика езерата са едно цяло, свързани помежду си с плитчина, която е постоянно залята, дори и при минимални водни стоежи в двата водоема, на фронт от около 300-400 м. В днешно време тази плитчина е плътно обрасла с тръстикови масиви, през които е прокопан канал, с дължина 250 м, широк 4-5 м и дълбок около 1.5 м.

Шабленско–Езерецко езеро е сред най-значимите влажни зони на България. То е представителен образец на естествените крайбрежни езера от лиманен тип по Западното Черноморие. На територията на Шабленския езерен компекс са установени 247 вида птици, от които 69 са включени в Червената книга на България /1985/. От срещащите се птици 137 са видове с европейско природозащитно значение.

В комплекса гнездят два световнозастрашени вида – белооката потапница и ливадния дърдавец. В значителни количества се рамножават редица други редки и застрашени от изчезване птици като морския дъждосвирец и черночелата сврачка.

Езерният комплекс е важна миграционна станция за Щъркелоподобните, Гъскоподобните и Дъждосвирцоподобните птици. През есенно-зимния сезон тук се наблюдават редица световнозастрашени видове като къдроглавия пеликан, малкия корморан, белооката, тръноопашататa потапница и големия креслив орел.

Компексът има стратегическо значение за червеногушата гъска през зимата, като заедно с Дуранкулашкото езеро приема почти цялата й световна популация. През този сезон тук се наблюдават също големи концентрации на голямата белочела гъска и единични екземпляри малка белочела гъска. Този факт определя мястото като едно от най-важните зимовища на тези видове гъски в света. Езерото е едно от местата в страната с големи струпвания на поен лебед и зеленоглава патица през зимата.

В Шабленското езеро се срещат 23 вида риби, като 7 са включени в Червената книга на България. Тук е единственото находище дългоопашато попче.

Установени са и други редки и застрашени представители на фауната – балканската чесновница и видрата.

На територията на езерото се срещат около 10 вида редки и застрашени растения, включени в червената книга на България като понтийския пелин и др. На места покрай тръстиката има неголеми групи от бяла водна лилия и жълта водна роза.

Шабленска тузла е естествена бракична лагуна с открита водна площ 24.4 ха. Водоемът е отделен от морето с широка около 80 м. пясъчна коса, като тук се намират най-високите дюни по северното българско Черноморие. Представлява солено езеро, формирано основно от просмукването на солени морски води под пясъчните дюни. Средната му дълбочина е 0.6 м, средната му соленост е 0.004.

Шабленска тузла е изключително важен обект в природозащитно отношение. Влажната зона е част от Шабленския езерен компекс, включен в списъка на BirdLife International – Орнитологично важните места /ОВМ/ в Европа и Корине сайт според европейската програма CORINE Biotopes с код F00008700. Езеро “Шабленска тузла” заедно със ЗМ “Шабленско езеро”, прилежащите земеделски земи и морска акватория е обект от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 под наименования “Шабленски езерен комплекс” /по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици/ и “Езеро Шабла – Езерец” /по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна/.

Произходът и екологичната характеристика на тузлата показват, че това малко езеро е уникална крайбрежна екосистема с изключително богат растителен и животински свят.

Разположени на един от двата първостепенни водни пътища в Европа, тузлата и прилежащите й територии дават убежище на 198 вида птици /около 50 % от орнитофауната на България/, отбелязани през всички сезони.

Като гнездящи са установени 41 вида. От тях по-важни са белоока потапница, бял ангъч, кафявоглава потапница, кокилобегач, саблеклюн, морски дъждосвирец, вечерна ветрушка, индийско шаварче, дебелоклюна чучулига.

Това е един от най-важните водоеми по северното българско Черноморие, където спират за почивка при миграцията си големи ята от дъждосвирцови птици – общо 28 вида, образуващи струпвания от стотици индивиди. През територията на тузлата мигрират 16 вида чайки и рибарки, които понякога достигат до няколко хиляди екземпляра. 7 вида чаплови птици използват водоема за почивка, а миграционните канали на 27 вида пойни птици преминават ежегодно през територията на обекта. В комплекса могат да се наблюдават представители и на световнозастрашения малък корморан.

За гъскоподобните птици Шабленска тузла има основно значение както през миграционния период, така и през зимния. 25 вида водоплаващи са отбелязани на територията на тузлата, като особено важни са представителите на 3 световно застрашени вида – тръноопашата потапница – до 3 екземпляра, белоока потапница – до 88 екземпляра, червеногуша гъска – до 7300 екземпляра. За белооката потапница   тузлата е водоемът с най-високи концентрации по северното Черноморие през миграциите.

През зимните месеци немият лебед образува струпвания до 300 екземпляра, с което тузлата се оформя като едно от най-важните зимовища на този вид в България.

Въпреки малките си размери, Шабленска тузла ежегодно приема през пролетните, есенните и зимните месеци концентрации от над 20 000 водоплаващи птици. Численостите на немия лебед, голямата белочела гъска и червеногушата гъска покриват праговите концентрации на Рамсарската конвенция.

Освен за птиците тази малка по площ влажна зона има подчертана роля и за опазването на други ценни представители на фауната, каквито са сирийската чесновница и видрата.

Значимостта на обекта в консервационно значение се допълва от някои специфични растителни съобщества и установените 13 вида редки и застрашени от изчезване растения, включени в Червената книга на България.

Във водния баланс на Шабленското солено езеро участват както морски, така и пресни подземни води от сарматските варовици, чието ниво тук излиза на повърхността. В продължение на хилядолетия водната флора и фауна са допринесли за формирането на лечебна кал с уникални качества. Голямата ерозионна податливост на западния бряг обезпечава калището с необходимите количества финозърнест глинест материал. Запасите от лечебна кал възлизат на около 200 000 тона.

Скалистите брегове северно и южно от с. Тюленово, заедно с прилежащата степ и морска акватория, представляват части от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, под наименование “Калиакра” /по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици/ и “Комплекс Калиакра” /по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна/. На север зоната започва от н. Шабла, продължава към н. Калиакра в община Каварна и стига до община Балчик. Съставлява се от много видове местообитания – широколистни гори, степи и сухи карстови пасища, морски клифове и скалисти брегове, морски заливи и характерни крайбрежни морски съобщества.

Бреговата ивица се характеризира с отвесни скални масиви на височина от 5-6 м. до 40-50 м, с пещери и скални ниши. Тя е клифова с общо направление север-юг/юг-запад.

Брегът при с. Тюленово предствлява комплекс от рифове, стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium, неблагоустроени пещери и подводни или частично подводни морски пещери. В подводната част на клифовите скали се развиват главно литофилни бентосни съобщества, доминирани от морски водорасли. Растителността на крайморските скали, които се мокрят от солените пръски на прибоя, е богата на специфични, включително и ендемични видове и има висока консервационна стойност.

Пещерите са разнообразни. Особенна ценност представляват тези, които са в зоната на прибоя.

На север от Тюленово, в скалния бряг, са разположени няколко пещерни колонии. Най-големите пещери от Калъчкьойската колония са “Овчата пещера” и “Пробитата пещера”. В “Стълбената пещера” се влиза по 11 всечени в стената стълби. Тя е лесно достъпна, но част от нея е срутена.

Южно от Тюленово се намират множество пещери, разположени в скалите, повечето високо над брега, достъпни чрез хлъзгави пътеки, или по вода. В пещерата ”Халкана” са намерени 16 казана, изкуствено вкопани в пода. Пещерата “Мечата маара” е разположена на самото море. Висока е 4 м и е дълга 126 м. Морето навлиза в нея и в дъното и се образува пясъчен плаж. Кубето й е правоъгълно. Достъпна е единствено откъм морето.

Понто-Сарматските степи представляват местообитанието с най-голяма природозащитна стойност край Тюленово. В тревните съобщества доминират житни треви, сред които има места с по-малко растителност, главно лишеи и мъхове. Защитен вид е теснолистият божур.

Районът около Тюленово е част от орнитологично важно място «Калиакра» – единственото в България, където са съхранени остатъци от Добруджанската степ. 237 са установените видове птици, като за 96 се изискват специални мерки за опазване на техните местообитания по Закона за билогичното разнообразие. Мястото се обитава от характерни степни видове – сивоок дъждосвирец, късопръста и дебелоклюна чучулига, 4 вида каменарчета, розов скорец. Скалистите морски брегове служат за местообитание на единствената в България колония на средния корморан. С откритите биотопи са свързани и редица хищни птици, като белоопашатия мишелов, обикновената ветрушка, сокола орко, късопръстия ястреб, бухала и др.

Изключително е значението на територията по време на миграция, тъй като е разположена на втория по големина прелетен път в Европа – Via pontica. Над района всяка есен от август до октомври преминават значителни количества реещи се птици – повече от 29 000 щъркели, пеликани и жерави, както и над 3 000 грабливи птици, включително световно застрашените видове степен блатар, ловен сокол  и царски орел. Над 60% от птиците летят на височина до 150 м. Поради силните ветрове, често мигриращите птици – основно щъркели и блатари – кацат и през деня, а грабливите птици се задържат, за да ловуват. Щъркелови ята редовно нощуват в земите между Каварна и Тюленово. За да избегнат морето по пътя си на юг, в района спират за почивка и хранене и многобройни ята прелетни пойни птици, пъдпъдъци и световно застрашения ливаден дърдавец. Над 50 000 пойни птици са регистрирани по време на есенна миграция само през светлата част на деня.

В района зимуват значителни количества водолюбиви птици, основно гъски, които се задържат от декември до март. Те нощуват в морето и се хранят в нивите във вътрешността. Макар и в малки количества, редовно се среща и световно застрашената червеногуша гъска.

Суходолията, заети със степна растителност и по-малко с гори и горски култури, които се намират във вътрешността на района, на територията на с. Твърдица, с. Божаново, с. Ваклино, с. Горун, с. Езерец и гр. Шабла, са част от защитена зона „Крайморска Добруджа” /по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна/. В зоната влизат части от землищата на три съседни общини – Шабла, Каварна и Генерал Тошево.

За територията на община Шабла предмет на опазване в зоната са следните типове природни местообитания:

Субконтинентални пери-Панонски храсталаци – срещат се в двете суходолия между селата Ваклино, Божаново и Твърдица, и между гр. Шабла, с. Горун и с. Поручик Чунчево. Представляват  неголеми по площ храстови съобщества на Paliurus spina-christii, Prunus machaleb, Jasminum friticans и по-рядко участва Amydalus nana, който представлява консервационна стойност.

Отворени калцифилни или базифилни съобщества от Alysso-Sedion albi – срещат се в двете суходолия между селата Ваклино, Божаново и Твърдица, и между Шабла, Горун и Поручик Чунчево. Представляват комплекс от тревни съобщества доминирани от житни треви (Koeleria sp., Festuca sp., Stipa sp.), храстови съобщества и открити каменисти участъци, главно с лишеи, мъхове и представители на род Sedum.

Понто-Сарматски степи – срещат се в двете суходолия между селата Ваклино, Божаново и Твърдица, и между Шабла, Горун и Поручик Чунчево. Най-чести доминиращи видове са Stipa pennata agg., Stipa capillata, Chrysopogon gryllus, Dischanthium ischaemum, Agropyron brandzae, Koeleria brevis, Satureja coerulea, Thymus zygoides.