В последният ден на месец февруари, в НЧ „Зора 1894“ Шабла се състоя представяне на книгата „Фар Шабла през погледа на фаропазача Наньо Нанев“.
Тясна се оказа залата на картинната сбирка за дошлите, затова събитието бе преместено в салона на читалището.
В началото бе представен филма „Светлина в безкрая“ на БНТ1 за фара, с автор Цветелина Атанасова, в който са запечатани разказите на Иван Хаджииванов.
„Най-стария, най-високия, единственият боядисан в червено и бяло. Строен през 1765 година, който има 132 стъпала догоре.“ – така бе описан фарът на нос Шабла.
Преди да даде думата на автора, водещият Илиян Христакиев представи гостите: к-н I ранг Ваньо Мусински – началник щаба на Военноморските сили (ВМС), к-н I ранг Николай Николов – началник на Хидрографска служба, к-н II ранг Атанас Димитров – заместник-началник на Хидрографска служба, к-н III ранг Донко Енев, д-р Васил Куртев, к-н II ранг о.р. Трифон Трифонов,о.з. к-н II ранг д-р Атанас Панайотов, председателят на Общинския съвет д-р Йорданка Стоева, кметът на общината Мариян Жечев, близки и приятели на Наньо Нанев.
Излязла от печат през януари 2024 година, книгата ни кара да се замислим какво е за нас фара, защото не всичко сме разгадали. Направен с инженерна мисъл, при едно обследване на стените к-н II ранг Трифон Трифонов намира фигура на лъв от 1899 година.
На въпроса дали фара може да бъде туристическа атракция и военна зона, Наньо Нанев отговори: „да, защото е емблемата на Шабла, но това не зависи от мен.“ Той разказа как преди няколко години през лятото, всеки петък на фара е имало ден на отворени врати. Събирала се е символична такса, а събраните средства са помогнали при ремонта та фара.
По негови наблюдения, миналата година е имало засилен интерес. Вътре е експонирана изложба, която привлича не само обикновените посетители, но фара би бил интересен и за строителните инженери.
В шкаф дългогодишният фаропазач Иван Хаджииванов старателно пази своите дневници, които попълва ежедневно в продължение на години.Един от дневниците беше изложен във фоайето на читалището, където бе разположена изложба от фотоси.
Гордост за шабленци е и факта, че фара е бил сцена за филма „Сезонът на канарчетата“, заснет през 1991 година. По-възрастните от нашите читатели си спомнят историята с цигарите Марлборо, които морето е изхвърлило на брега. През тази 1977 година Наньо Нанев е сключил брак.
Той мечтае един ден до фара да бъде изграден малък параклис, носещ името на Свети Никола и да посети старите френски фарове.
Кметът на общината благодари на всички присъстващи и на тези спомогнали за написването на книгата, отпечатана в тираж 500 екземпляра.
Според Наньо Нанев тя връща спомените назад и се чете лесно.
Съпругата на Наньо Парешка Димитрова разказа, че книгата е подготвяна близо три години. Благодари на познатия на всички ни дядо Иван (Иван Хаджииванов), който не само го запозна с работата, но и го научи да живее за фара.
Сред присъстващите беше и дъщерята на дядо Иван – Лиляна, която не скри своето вълнение от добрите думи, които бяха изречени за нейния баща. Благодари за написването на тази книга, защото фарът е нейния дом, нейното семейство. Родена на фара, който не е само романтика, но той не може и без хората, които трябва да го поддържат. Както прави Наньо и останалите работещи там.
Тя благодари на Хидрографска служба, позволили книгата да излезе от печат и на ръководството на общината за оказаната чест към нейния баща.