Всички публикации

По-зрелищен и пищен от всякога досега бе петият празник на Плодородието в Шабла. Рогът на изобилието се беше изсипал ден след Кръстовден в градския парк. Щандовете се огъваха под тежестта на отгледаното, откъснато и уловено от жителите на община Шабла. Всички села от Общината, организации, фирми и частни производители с гордост бяха изложили своята продукция.
Гвоздеят на програмата бе кулинарното шоу „Кметът може И да готви“. Своеобразното „надготвяне“ бе между кмета на община Шабла, Мариян Жечев и градоначалника на побратимената ни полска община Терешин – Марек Олековски започна още от преди обед. И в приятелското „кръстосване на черпаците“, кметовете бяха на мястото на събитието преди всички.
„Бог е създал и стридите и ябълките. Не можем да подобрим тези рецепти, но сме длъжни да опитваме“, като че ли тази култова фраза от филма „Повелителят на кухнята“ беше вдъхновила кмета на община Шабла, Мариян Жечев, докато приготвяше, с помощта на заместника си Цветелин Йорданов и кмета на Дуранкулак, Веселин Димитров своята рибена чорба. Кулинарният шедьовър, приготвен за шабленци и гостите на града ни в 100 литровия казан, спокойно може да бъде наречен „Общинска рибена чорба“, защото беше букет от 18 вида риба, уловена във всички водни басейни на територията на нашата Община. Стриди в нея нямаше (само), но за сметка на това шепа миди допълваха богатата езерна и морска фауна в казана. Четирите рачешки щипки придаваха гурме вид на вкусното ястие. Разбира се не мина и без традиционната за това ястие чеснова люта подправка – шабленска саламурика. Тънкостите в рецептите на чорбата и саламуриката, като един истински шеф (в случая става дума за в кухнята), Жечев разбира се не разкри. На въпрос на местна телевизия за рецептата, кметът цитира старата шабленска – „Тайната на хубавата рибена чорба е, че става с риба“. А, че риба има, видяха всички от хладилната витрина, където тя бе изложена преди готвенето. Зоркото око на „Изгрев“, обаче забеляза, че тримата майстори прибавят в казана и хайвер – за сгъстяване, и за да придобие блюдото наситения жълт цвят – естествената застройка на всяка рибена чорба, дълбоко навлязла в сферата на изкуството (самият Мариян Жечев определи своята творба като „симфония“). За разлика от ревниво пазените си кулинарни тайни, шабленският градоначалник сподели пред нашия вестник, че рибата, от която е приготвил „Общинската рибена чорба“, е хваната изцяло с конвенционални методи – въдици, харпуни, хрилни мрежи. Той каза още, че общинското ръководство напълно подкрепя нашата рибарска общност и винаги е помагало и ще помага на хората, които упражняват рибарския занаят. Жечев още допълни, че Празникът на плодородието е точният момент да уважим подобаващо „плодородието“ както на морето, така и на езерата на територията на нашата Община.
Кметът на побратимената ни полска община Терешин, Марек Олековски достойно отговори на отправеното от колегата му Жечев кулинарно предизвикателство. Фактът, че в състава на полската делегация бе и майстор-готвачът, Ждислав Гошч, говори, че полските ни приятели смятаха да подходят към готвенето в шабленския парк повече от сериозно. Марек Олековски, самият той запален кулинар и любител на италианската кухня, заедно със своите колеги, приготви и почерпи хората с традиционни полски ястия – панирани свински котлети, специфична за полската кухня салата, зеленчукова супа и пироги с плънка от кайма. За да бъдат гозбите им максимално автентични, гостите ни от Терешин си носеха някои от продуктите от Полша!
На петия шабленски Празник на плодородието, кметът на община Шабла, Мариян Жечев безспорно „открадна заглавията“ от готвача на Републиката, Ути Бъчваров. Но и българският Джейми Оливър отново бе на познатата си висота. На превърналия се в своеобразна кулинарна надпревара Празник, Ути сготви и нахрани всички в парка със своя свински кебап. Кулинарното изпълнение на Бъчваров бе обявено в програмата като кебап, но няма да е грешка да го определим и като гювеч. Шейсетте килограма свинско месо в огромния тиган, бяха допълнени от картофи, домати, пипер, патладжан, тиквички, целина, лук, моркови, бамя, зелен фасул, зелен грах, люти чушки и магданоз – част от богатата палитра от плодовете на родния ни край. Така сготвеното от Ути стана поредният символ на плодородието на община Шабла, на това, за което сме се събрали в градския парк!
Програмата на сцената започна с изпълнението на Градския духов оркестър с ръководител Панко Добрев. Отец Павел Максимов при храм „Св.свщмчк Харалампий“ Шабла извърши благословение за присъстващите земеделски стопани и гости на празника. Малките възпитаници на ДГ „Дора Габе“ представиха своята музикално-поетична композиция „Зеленчуци, който не яде…“
Докато течеше фолклорната програма с участието на певчески групи и танцови състави от нашата община, общините Добричка и Генерал Тошево, жури с председател Ути Бъчваров и членове Димитрина Катранджиева – дългогодишен деятел в читалищното дело и собственик на комплекс „Яница“ село Крапец, Марек Яворски – заместник-кмет на община Терешин и Стоян Господинов – гл.художествен ръководител на ансамбъл „Добруджа“ град Добрич, оценяваше богато отрупаните и красиво подредени щандове.
Преди Ути Бъчваров да обяви и награди победителите в отделните категории, Общински хор на пенсионерите от град Балчик поднесе своя музикален поздрав –
„О Добруджански край“.
Седемдесеткилограмовата тиква на Петър Петров от село Ваклино беше отличена в категорията „най-едри плодове и зеленчуци“. Най-дългите тиквички са отгледани в село Горун, а най-големият чесън е произведен от Пенка Тодорова от ЦДЯ „Радост“ Шабла. Кметът на село Дуранкулак, Веселин Димитров показа и доказа че му се отдава както кулинарията, така и земеделието. Той беше отличен за отгледан най-едър патладжан. Атрактивните дълги шушулки боб, които журито награди са отгледани в село Могилище, от зеленчукопроизводители дошли специално за нашия празник. За своята тиква цигулка беше награден земеделец от село Тюленово. Най-едрите дюли и цвекло са дело на стопаните от село Пролез.
Кметство село Ваклино беше отличено в категория „най-вкусни местни национални ястия“. „Най-вкусния обреден хляб“ беше дело на новооткритата фурна в село Дуранкулак. Наградата за най-вкусни тестени изделия отиде в село Смин. Млекопроизводителна ферма „Овчарови“ от Шабла беше отличена в категория „семеен бизнес“.
Пчеларската фирма „Д-р Йорданови“ получи награда за най-добър местен производител. Специалната награда на Димитрина Катранджиева отиде при кметство село Горичане. Като най-нестандартен щанд, на който се предлагагат нетипични ястия беше определен този на село Крапец.
Двете големи награди за най-богат и за най-добре аранжиран щанд отидоха съответно при село Тюленово и общинска администрация Шабла.
Общинското ръководство благодари на всички без които този празник нямаше да го има – дарителите: на Красимир Стефанов от Шабла и на Белгин Риза от село Граничар осигурили агнета за курбана. На ИАРА за дарената риба, за рибния курбан. На „МИЙТ“ ООД село Дропла с управител Димитър Калчев, предоставил свинско месо за приготвянето на кебапа на Ути за празника. Зеленчуците за кебапа са закупени със средства на докторите Росица и Йордан Йорданови.
Специални гости на петото издание на Празника на плодородието, Шабла 2018 година бяха оркестър „Канарите“ с ръководител Атанас Стоев. Изпълненията на познатите и обичани фолклорни песни събраха малки и големи на кръшни хора.

Традиционната Седмица на пожарната безопасност започна от 10-ти и ще продължи до 16-ти септември. Тя има за цел популяризиране на професията на пожарникарите и спасителите, провеждане на информационно-разяснителни мероприятия сред обществеността, демонстрации на професионални умения и техника, работа с подрастващите, срещи с граждани и други.
На 10-ти септември, пред възпоменателната плоча на Тодор Енчев – загинал при изпълнение на служебния си дълг, бяха поставени венци и цветя от неговите колеги и близки.
За вторник беше предвидено празничното мероприятие с участието на деца от селата Дуранкулак, Ваклино и Крапец. То се проведе в двора на местната противопожарна служба.
В началото децата бяха приветствани от началника на РС ПБЗН гл.инспектор Стефан Петков, след което мл.инспектор Кристиана Енчева им разказа за пожарното дело в България. Последваха игри като намиране на опасни предмети, които могат да предизвикат пожари, „пожарникарски боулинг“, „сглоби пожарникар“. Научиха за видовете пожарогасители и различните пожари, които всеки от тях гаси. Безспорна атракция беше наблюдаването на „гасене на пожар“ с прахов пожарогасител. Всички малки посетители, а защо не и бъдещи пожарникари, имаха възможността да се качат в противопожарния автомобил и да го разгледат отвътре, да усетят тръпката от работата с пожарникарски шланг.
В небето полетяха балони в памет на загиналите при терористичния атентат на 11 септември 2001 година.
Предстои провеждане на занятие по учебна евакуация с деца от ДГ „Дора Габе“.
През цялата седмица са обявени дни на отворени врати. Има открити телефонни линии за консултации, мнения и препоръки.

Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) разработи кратки съвети за земеделските стопани с цел разпознаване на вируса на Африканската чума и превенцията от разпространяването на болестта.
Тези мерки са част от информационната кампания на БАБХ във връзка с констатирания първи за страната случай на заболяването Африканска чума по свинете на 31.08.2018 г. на територията на с. Тутраканци, общ. Провадия, обл. Варна. Съветите, които биха спомогнали за ограничаване и неразпространение на заразата, са изпратени до всички областни и общински администрации, които възможно най-бързо трябва да ги разпространят сред жителите на селата и градовете чрез достъпни до тях места.
Африканската чума по свинете е силно заразно заболяване, което засяга свинете от различни възрасти без значение от пола. От него не могат да бъдат засегнати хора, но в резултат на наложителните рестрикции икономическите последици за отрасълите свиневъдство и месопреработка могат да бъдат значителни. Ето защо за предотвратяване на разпространението на вируса от засегнатите райони е необходимо собствениците на животни да спазват следните правила:
1. Домашните свине не трябва да се хранят с отпадъци, включително кухненски, съдържащи остатъци от свинско месо или месни продукти от свинско месо.
2. Термичната преработка на месото унищожава вируса. Прясното месо, добито за лична консумация, трябва да се преработи термично, заедно с костите, до пълно му приготвяне (варене, пържене, печене, консервиране в буркани и т.н.).
3. От прясното месо, добито за лична консумация, не трябва да се произвеждат сурово-сушени месни продукти (луканки, суджуци, наденици, маринована сланина и др.).
4. Вътрешните органи се обработват термично до пълното им приготвяне (варене, пържене, печене) или се заравят на дълбочина, която не позволява изравянето им от животни.
5. Сланината трябва да премине термична обработка (варене или стопяване на мазнините до получаване на пръжки и свинска мас)
6. Замразеното свинско месо е потенциален източник на разпространение на вируса, поради което не трябва да напуска дома на собственика. Месото може да се консумира в домашни условия, след термична преработка (готвени ястия, печено или варено и др.). Приготвените ястия не трябва да напускат дома. Опаковките (найлонови пликове, кутии и др.), в които е било съхранявано замразеното месо, също са потенциален източник на инфекция, ако бъдат изхвърляни като битов отпадък.
7. В случаи на дране на закланите свине, добитите кожи на животните също са източник на зараза и трябва да се заровят на дълбочина, която не позволява изравянето им от други животни или се предават за унищожаване.
8. Кръвта, стомашно-чревното съдържание и другите отпадъци, негодни за консумация (нокти, четина, зурли и др.), на мястото където са заклани животните, се заравят на дълбочина, която не позволява отравянето им от други животни или се предават за унищожаване.
Ако преди клане на свине за лична консумация стопаните забележат симптоми, като загуба на апетит, ускорено и затруднено дишане, секреция от носа и очите, некоординирани движения, кървава диария, видими подкожни кръвоизливи по крайниците и ушите или по време на клане установят кръвооизливи по целия труп, насъбрана кървава течност в корема и гръдния кош, почернял и разширен далак, малки червени петна от кръвоизливи по бъбреците НЕЗАБАВНО ДА УВЕДОМЯТ ВЕНЕРИНАРЕН ЛЕКАР И ДА ПРЕУСТАНОВЯТ ОБРАБОТКАТА НА ТРУПА. Всички хора, които участват при клането, трябва да предприемат всички хигиенни мерки да не разнесат вируса до домовете си!

Във връзка с превенцията за разпространение на заболяването африканска чума по свинете Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) припомня, че съгласно чл. 419 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, ако обектът за отглеждане на свине не отговаря на изискванията на Закона, то собственикът и/или ползвателя на същия се наказва с глоба или имуществена санкция от 500 (петстотин) до 1 000 (хиляда) лв., а при повторно нарушение от 1 000 (хиляда) до 2 000 (две хиляди) лв.
В Закона за ветеринарномедицинската дейност е казано, че обект за отглеждане на свине може да бъде „Лично стопанство/стопанство тип „заден двор“, „Фамилни ферми тип А“ или „Фамилна ферма тип Б“. Всеки обект трябва да е записан в информационната система на БАБХ (т.е. да притежава регистрационен номер във ВетИС), а всички отглеждани животни следва да са идентифицирани с ушни марки.

Всеки обект, в който се отглеждат свине следва да има сключен с регистриран ветеринарен лекар договор за ветеринарномедицинско обслужване!

Във всички обекти е забранено изхранване на кухненски отпадъци!

Какви са мерките за биосигурност, на които трябва да отговарят отделните обекти за отглеждане на свине и какво представляват те по смисъла на Закона:

„Лично стопанство/стопанство тип „заден двор“ е отглеждане на животни в двор на къща (жилище), в която могат да се отглеждат до 5 броя свине за угояване за лични нужди (в този тип обект НЕ се разрешава отглеждането на свине майки и некастрирани нерези)
Мерки за биосигурност, на които трябва да отговаря:
1. Обектът е ограден по начин, непозволяващ свободен достъп на хора и други животни във фермата с цел осигуряване безопасността на обекта и здравето и благосъстоянието на животните.
2. Помещението, в което се отглеждат свинете е изграден така, че не позволява травмиране на животните (в съответствие с изискванията за защита и хуманно отношение към свинете).
3. Помещението разполага с достатъчно количество вода за пиене от собствен водоизточник и/или е директно свързано с водоснабдителната мрежа.
4. В обекта не може да развъждат свине, нито животните да напускат обекта! Всички животни в обекта могат да пристигнат от обект, в който отглеждане на свине майки е разрешено. Животните пристигат в обекта идентифицирани и с ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване!
„Фамилна ферма тип Б“ е малка ферма за отглеждане на свине с ниски мерки за биосигурност, в която могат да се отглеждат до 2 (две) свине майки с приплодите.
Мерки за биосигурност, на които трябва да отговаря:
1. Фермата е оградена по начин, непозволяващ свободен достъп на хора и други животни във фермата с цел осигуряване безопасността на обекта и здравето и благосъстоянието на животните.
2. Фермата е изградена в съответствие с изискванията за защита и хуманно отношение към свинете.
3. Фермата разполага с достатъчно количество вода за пиене от собствен и/или публичен водоизточник.
4. В обекта могат да развъждат свине за захранване на „задните дворове“! Свинете от подобен обект могат да се колят на място, но не и да се придвижват към кланица и да се реализират в магазинната мрежа. Всички животни в обекта могат да пристигнат от обект, в който отглеждане на свине майки е разрешено. Животните пристигат в обекта идентифицирани и с ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване!

„Фамилни ферми тип А“ е ферма за отглеждане на свине с въведени мерки за биосигурност.
Мерки за биосигурност, на които трябва да отговаря:
1. Фермата е оградена по начин, непозволяващ свободен достъп на хора и други животни във фермата с цел осигуряване безопасността на обекта и здравето и благосъстоянието на животните.
2. Фермата има вход с оборудване и място за измиване и дезинфекция на хора и превозни средства.
3. Фермата е изградена в съответствие с изискванията за защита и хуманно отношение към свинете.
4. Фермата разполага с достатъчно количество вода за пиене от собствен и/или публичен водоизточник.
5. Фермата разполага с обособени места и/или съоръжения за съхранение на фуража, предназначен за изхранване на животните, както и за постелята.
6. Фермата разполага с обособено място, съоръжение или контейнер (съдове с капак), което е оградено по начин, непозволяващ достъпа на други животни или хора за временно съхранение на трупове от умрели животни, който не се използва за други цели и редовно се почиства и дезинфекцира.
7. Фермата разполага с рампа за приемане и експедиция на животните.
8. Фермата разполага с карантинно помещение за животни.
9. Фермата разполага с обособено помещение или място за извършване на аутопсии.
10. Фермата разполага с обособено помещение или място за съхранение на дезинфекционни средства и вътрешен инвентар, до който имат достъп само управомощени лица.
11. Фермата разполага с обособено помещение или място за преобличане на обслужващия персонал и за съхранение на работното/личното облекло.
12. Фермата разполага с осигурен санитарен възел и той е достъпен за персонала.
13. На входа на помещенията за отглеждане на животни са поставени дезинфекционни тампони за обувките и същите се поддържат в състояние, което да гарантира биосигурността.
14. Фермата разполага с обособено място за временно съхранение и обеззаразяване на тора, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане или съоръжения за тор, торови течности и технологични води, съобразени по обем с капацитета на животновъдния обект и осигуряващи обеззаразяването им преди извозването.
15. Фермата разполага с обособено място и оборудване за механично почистване, измиване и дезинфекция на транспортни средства (за живи животни, фуражи и и инвентар) и на подвижни съоръжения позволяващо отвеждане на отпадните води.