София Милева, лауреат на Шестия национален конкурс на морска тема за млади поети, Шабла, 2020

ХІV МЕЖДУНАРОДЕН ОНЛАЙН-ФЕСТИВАЛ „СЛАВЯНСКА ПРЕГРЪДКА”, ВАРНА, 2020
АДРЕС: БЪЛГАРИЯ

Националният конкурс за млади поети „Георги Давидов”, Шабла, 2020
Крилете на младостта не се нуждаят от протези – те имат естествената подемна сила, която има дава висота, дързост и лудо умение да се издигнат над мечтите дори. Същото е и с крилете на младата поезия… Затова всеки национален литературен конкурс за млади автори е една FIESTA BRAVA, един празник на дързостта. За онези, които са инициатори и домакини на такива конкурси остава сладката участ да се радват и да подкрепят новите участници с необичайните им втурвания в теми, темпоритъм, метафорика, откривателство на нови словесни обеми…
Конкурсът на името на рано отишлия си поет ГЕОРГИ ДАВИДОВ, който тази година се провежда за шести път, е една запазена марка на най-северния ни черноморски град ШАБЛА. Първото му издание беше през далечната вече 2005 г., когато кмет на Общината бе Елка Димова, а своеобразен орисник – самият Евгений Евтушенко. Жури с председател Николай Петев определи първата носителка на наградата (Радослава Лалева от Габрово). Това е по статистика. А зад имената, събитието и числата стои топлата добруджанска почит и обич към своя поет, на чието име е учреден НАЦИОНАЛНИЯТ КОНКУРС НА МОРСКА ТЕМАТИКА ЗА МЛАДИ ПОЕТИ. Свидетели сме през годините на това, как шабленци с душа и сърце, и със стил и (в детайла) поддържат този конкурс, който е вече част от съвременната културна политика на града. Лауреатите в последвалите издания са: Николай Владимиров от София, Юлиана Исева от Шабла, Елена Денева от Дряново, Милена Белчева от Варна и Анна Лазарова от Велинград. Съпътстващи награди са получавали поетите Радостина Драгоева от Варна и Йордан Пеев от Стара Загора. В течение на времето се увеличаваше броят на кандидатите-участници, а конкурсът се утвърди като честно състезание на млади поети, които мереха идеи и рими в морската тема. Журитата през годините включваха изявени български поети и критици, повечето от които – приятели по перо и живот с Георги Давидов, и не опорочиха нито веднъж конкурса, съхранявайки така и неговата чест. През различните издания партньори на Община Шабла бяха ту Съюзът на българските писатели, ту Славянска академия, ту Сдружението на писателите в Добрич. Стопаните на града се сменяха, но всеки нов кмет съхраняваше конкурса като приоритетна ценност в културната програма на Общината. Затова днес, преди да отчетем резултатите от току-що приключилото Шесто издание и преди да кажем няколко думи за днешните стопани на града, нека да изброим участниците в управленската щафета, които бяха градоначалници през този период: Елка Димова, Красимир Кръстев, проф. Райна Бърдарева и Мариян Жечев. Личности с различен мироглед и партийни пристрастия, но гледащи на конкурса като на духовна щафета.
Настоящият кмет на Шабла МАРИЯН ЖЕЧЕВ участва в организирането на две издания на конкурса „Георги Давидов”, но бихме искали още много години напред да бъде домакин на тази прекрасна идея, която би могла да се разшири и в международен мащаб, като по този начин привлече вниманието на чуждестранни гости към Северния фар и града край него… В продължение на много години вече Славянска академия води свои гости-фестивалци и в Шабла, като така в тази наша СЛАВЯНСКА ПРЕГРЪДКА участват повече ценители на поезията… Мариян Жечев, заедно с кметския си екип и с Общинския съвет на Шабла, внесе нов нюанс на рядко срещана административна интелигентност, чувствителност към духовните теми и събития. Изтъкваме тази особеност, защото е твърде рядко срещана в управленските среди… И е хубаво, че кметът има служители, на които може да разчита – като Таня Янакиева, които не служебно, а сърцато работят за духа на своя град и за този национален конкурс. Шабленци превърнаха събитието в един прекрасен градски празник, с участието и на други изкуства. Този синтез на музите, привлича жадна за поезия публика и е винаги пред голяма аудитория, независимо от това, къде се провежда събитието – дали в Зеления център, или на парковата сцена, или в читалището, като преди това младите поети винаги оставят цвете под барелефа на Георги Давидов на читалищната стена…
И няколко думи за ДНЕШНОТО ИЗДАНИЕ НА КОНКУРСА. По установена традиция вече го отчитаме днес, на 27 август – Денят на гр. Шабла. Да, сърцата ни плачат, че заради обстановката на пандемията не можем да прегърнем номинираните поети, че не можем лично да поздравим лауреатката… Ето, че вече издадохме нещо от крайния резултат. Журито бе в състав: председател: Елка Няголова (поет, председател на Славянска академия и главен редактор на сп. „Знаци”), членове: Надя Попова (член на УС на СБП и главен редактор на в. „Словото днес”) и Мариян Жечев (кмет на Община Шабла). Преди на оповестим имената обаче, нека да кажем: т.г. в Националния конкурс на морска тема за млади поети участваха 98 АВТОРИ, разпределени в две възрастови групи: до 15 и след 15-годишна възраст. Има участници от цялата страна, от малки и големи селища, от София и покрайнините на България.
Номинирани в първата възрастова група за последен преглед преди излъчване на наградения са: БОЖАНА СЛАВКОВА (от Бургас), ВИКТОРИЯ НЕДЯЛКОВА (от Дряново) и КАСАНДРА НЕДЯЛКОВА (от Дряново) и СЛАВЕЯ МИНЧЕВА (от Варна).
Номинирани във втора възрастова група (след 15-годишна възраст) са: ВЕСЕЛИН ВЕСЕЛИНОВ (родом от Сливен, живее в София), ДЕНИЦА АНГЕЛОВА (с. Хърлец, Община Козлодуй, Област Враца), ДИЛЯН ДИМИТРОВ (гр. Омуртаг, Област Търговище), МАРТИН ТРОШАНОВ (София), СОФИЯ МИЛЕВА (гр. Хасково).
При изключително висока конкуренция, близки резултати и посочени качества на участниците, все пак трябваше да се определи един-единствен за лауреатската позиция. И журито се обедини около кандидатурата на 29-годишната СОФИЯ МИЛЕВА от Хасково. Кратката и биографично-творческа справка гласи следното:
София Тодорова Милева, на 29 години от Хасково. Завършила е българска филология и работи като учител. Първите си стихотворения публикува в сборника „Обо всем понемногу“ през 2015 г., а по – късно в изданията „Отвъд кориците“, „Ардински глас“, „Родопско утро“, „Речник на страданието“, „Алманах на съвременна българска поезия“ . Има награди от национални конкурси: „Есенни щурци“, „Усещане за любов“, „Любовта…“, „Биньо Иванов“, „Владимир Башев“, „Вино и любов, любов и вино“, Шестнадесети национален конкурс на името на Пенчо Славейков“ и др. През 2019 година е издала дебютната си стихосбирка „Грехопадение“. Втората и книга ще бъде факт през декември 2020 г.
В края на този текст ще поместим нейни стихотворения.
ДВЕ ДУМИ ЗА КОНКУРСИТЕ И ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТОПОНИМИИ… „Най-европейският руснак” от началото на миналия век – Иля Григориевич Еренбург (1891-1967), близък приятел на Пастернак, Манделщам, Цветаева, Маяковски, Есенин; добър познат с бохемата на Париж от знаменитата „Ротонда” – Аполинер, Кокто, Пикасо, Модиляни, Ривера, Шагал, Паскин…, та той именно оставя интересни страници и анализи за изкуството и за градовете от това време. И не само в прочутото си произведение „Хора, Години, Живот”, а и в журналистическите си текстове от навечерието на Първата световна война. На едно място той пише: „Когато очевидците мълчат, се раждат легенди.”
Впрочем, точно персонализираните легенди са част от културната топонимия на градовете – на световните, но и на малките, които са получили титула „Град” само преди броени десетилетия. Такъв е и случаят с гр. Шабла. Историческата и културната памет на тези градчета, атмосферата, за която се разказва и за която се раждат легенди, се дължат именно на поетите – емоционалните „термометри” на градската атмосфера, които обаче не мълчат, а дописват аурата на своето родно място… И Старият фар, и морето, и неговите хора, и рибарите, и мечтателите, и „разплаканият залез”, и „делничните притчи”, тревичките и разпятията… – всичко в тази шабленска вертикална картина „Земя – Море – Небе” е такова, каквото го е видял поетът на Шабла и скъп наш приятел ГЕОРГИ ДАВИДОВ. Едно видение, продължено от талантливия му събрат СТЕФАН ЖЕЧЕВ. Да, поетите оставят спомените за своите градове – такива, каквито са ги видели… Те са емоционалните „термометри” на времето ни и вписват своите знаци в съвременната културна история на селищата. На Шабла – също. А аз съм щастлива, че бях част от този процес.
Елка Няголова, поет,
Президент на Славянска академия,
Председател на журито

ПОРЕДНИЯТ КОРАБ
Ако можеха тези вълни да измият тъгата…
По вода, ако можех да ходя, веднага бих тръгнала.
Ето, скри се поредният кораб, покри го водата.
Зад гърба ми се моли жена „Само Бог да го върне…“
Ще оставя сълзите си тук, пред света ще съм силна.
А морето да пие от мен, да изпие горчилката.
Все по-черно ми става, когато в небето разсъмва…
и след всяка сълза се усещам все повече никоя.
А морето крещи и се блъска във моята кожа.
То дали ме разбира, когато наум му говоря?
Във душата ми – ужас, в сърцето – лъжите и ножът…
Все по-топъл е адът и нямам надежда за Горе…
Ако можеха тези вълни, но нищо не могат…
Само шепа сълзи са. Напразна надежда за утре.
Като хората – в тебе се блъскат и тръгват без „сбогом“.
Събират те сякаш отвън, но разбиват отвътре.
Оставям сълзите си тук, солени и бели,
в дъга да се вдигнат, когато дъждът ги запали.
Не търсих любов, но пък колко такава намерих…
а после морето се скри под синьото яке.
Потъна големият кораб, потъна в мъглата.
Крещи ми се как ме боли и Бог да ме чуе.
Сърцето изстива, във рак ми превръща душата.
Морето дойде да убие последните влюбени.

ТЪМНО СИНЬО
Очите му, безкрайните очи,
които ме погубват в тъмносиньо…
Пред тях дори морето се смири,
а после път отвори ми, да мина.
Изгубих се в безкрайните очи
и път назад потърсих, ала няма.
Пред тях дори вселената мълчи,
като сълза в плача на океана.
О, ти си най-дълбокото море,
в което скачам без да се замисля.
Не знам дали разбираш ме добре…,
дори не зная кой си, а ми липсваш.
Очите ти, безкрайните очи…
дали ще срещнат мойте тъмночерни?
Морето плаче, а нощта тъжи.
Вселената е влюбена във тебе.

ПЛАЖНИ МИСЛИ
Колко много надежда има в морето,
а във мидите – колко тъга.
Тук оставям духа си и оставям сърцето,
тук започва и свършва света.
Чайки пеят в отблясък и се реят красиво,
а пък гларуси кораб строят.
Господ тук е оставил душата си чиста –
да измие порочния свят.
И обличам се в рокля от вятър и пяна,
водорасли и слънчев заряд.
И си мисля, когато на плажа заставам,
тук излишен е другият свят.
И си мисля – навярно в предишни животи
съм била от вълните една
или просто русалка, която се моли:
Господ Бог да превърне в жена.

МОРЕТО
Само от морето се страхувам,
всичко друго мога да преглътна.
Всичко друго ще се пропътува,
даже да съм тръгнала безпътна.
Само пред морето се прекланям
и целувам пясъка му ситен.
Хвана ли го, жива съм тогава,
а светът зад мене е излишен.
Само за морето ми се плаче,
само то ми липсва като никой…
и като изгубено сираче
майка си избирам от вълните.
Само то е дом и хляб, и лято,
и баща, когато се налага.
Само то раздава до безкрайност,
без да иска някой да му дава.
Тук, в морето, са сълзите Божии
по деца без майки като мене.
Господи, недей да плачеш повече,
че ще стане още по-солено…
Господи, не вярвам на очите си,
само тази гледка е безкрайна…
Как си слял небето със сълзите си,
запази завинаги във тайна.