Археологически комплекс Дуранкулак – Хаманджия
Безспорно едно от най-интересните места в община Шабла е Археологически комплекс „Дуранкулак-Хаманджия“. Намира се край село Дуранкулак, на брега на едноименното езеро. Археологическият комплекс включва селищна могила „Големия остров“ и свързаните с нея некрополи на западния бряг на езерото.
На „Големия остров“ са проучени осем културни пласта, като първите два са от времето на ранната каменно-медна епоха, следващите четири от времето на късната каменно-медна, един от късната-бронзова епоха и един от ранното средновековие.
Животът на това място започва през V хил. пр. Хр. с най-древното трайно установило се население в тази част от Европейския континент представено чрез археологическата култура „Хаманджия“. То ни е оставило най-старата каменна архитектура в континентална Европа, най-ранното обработено злато от каменно-медната епоха в света и най-големия проучен праисторически некропол от V хил. пр. Хр.
От 1975 г. насам на Големия остров в западния край на Дуранкулашкото езеро започнаха археологически разкопки на селищна могила от каменно-медната епоха. На това място бе открита най-старата каменна архитектура в континентална Европа.
Три години по-късно на западния бряг на Дуранкулашкото езеро бе открито къснонеолитно селище от вкопани в жълтия льос землянки. Археологическите материали позволиха типологично да бъде установена дълго време търсената от изследователите най-стара фаза на култура Хаманджия.
На юг от селището Дуранкулак-Блатница през 1979 г. са открити и първите праисторически гробове. Започнаха разкопките на най-големия праисторически некропол в света, функционирал непрекъснато от началото на късния неолит (5 300-5 250 г. пр. Хр.) до края на енеолита (4 150-4 100 г. пр. Хр.), а и други (по-късни по време) обекти. Оформилият се по такъв начин археологически комплекс сега има значението на своеобразен хронологичен и културен „еталон” за района на Добруджа, Западното Черноморие и Долния Дунав.
Изследванията показаха, че Големият остров в Дуранкулашкото езеро и западния му бряг срещу него са обитавани (с незначителни прекъсвания) повече от 6 000 години.
Археологическата характеристика на целия комплекс е следната:
- Неолитно селище Дуранкулак-Блатница – втора половина на VІ-то хилядолетие пр. Хр. Изследвани са три землянки, принадлежали на най-старите, практикуващи произвеждаща икономика, обитатели на Добруджа и Долния Дунав – с други думи най-древното трайно установило се население в тази част от Европейския континент.
- Праисторически некропол – функционирал непрекъснато повече от цяло хилядолетие. Откритите 1 204 гроба от новокаменната и каменно-медната епоха го правят най-голямото праисторическо явление от този вид в света. Придобити са много нови знания за появата на медната металургия, търговските контакти на общностите, обитаващи Западното Черноморие и земите на днешните Украйна, Молдавия, Среден Дунав и други територии, както и погребалните практики и култовите представи на праисторическия човек. В гробовете бе открит богат инвентар – глинени съдове, идолна пластика, каменни, кремъчни, костени и медни сечива, накити от злато, мед, малахит, халцедон, спондилус, денталиум и други. Не на последно място изтъкваме обстоятелството, че по-голямата част от откритите скелети на погребаните индивиди и остеологичните останки са много добре запазени поради ниската киселинност на материковия льос.
- Тракийско селище от ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр. – късна бронзова епоха. Това е единствения изцяло изследван обект на Балканския полуостров от времето на Троянската война. Той се отнася към началото на формирането на Трако-гетската племенна общност в тази част на тогавашния обитаем свят.
- Светилище на тракийската Велика богиня-майка Кибела – края на ІV–І в. пр. Хр. Било е изградено във вътрешността на карстова пещера на южния бряг на острова към началото на елинистическата епоха. По време на разкопките бе открита оброчна плоча на богинята и други находки от този период: два старогръцки чернофирнисови кантароса, амфорна тара и дръжки с печати от островите Родос и Тасос, Кос, Хераклея и други класически егейски центрове.
- Античен некропол на западния бряг на Дуранкулашкото езеро – ІІІ в. пр. Хр. – ІV в. сл. Хр. Открити са съоръжения с различна типология, архитектура и културна принадлежност. Между тях интерес представляват гробовете-катакомби, характерни за погребалните практики на северно разположената скито-сарматска племенна общност, както и погребения от римско време.
- Старобългарско селище от ІХ–ХІ в. – Изследвано е на цялата му площ. Открити са повече от 240 жилища, някои от които с кръгла форма и архитектура (останки от юрти). Някои от тях сега са укрепени, консервирани и експонирани на открито.
- Старобългарски некропол на западния бряг на езерото (втората половина на ІХ – началото на ХІ в. сл. Хр.). Принадлежи на обитателите на селището на Големия остров и е разположен на западния бряг на езерото. Изследвани са 282 гроба, а на острова (около християнска църква в централната част на селището и по южния му склон) – други 27. Починалите са били полагани в правоъгълни камери от варовикови плочи. Има и редки езически реликти – гробни ями с неустойчива ориентация.
- Селищна могила Големия остров в Дуранкулашкото езеро – обитавана непрекъснато през цялата каменно-медна епоха (цялото V хил. пр. Хр.), а и в по-късно време. Културният пласт на могилата илюстрира една от най-високо развитите култури в праисторическия свят, намерила своя апогей в еволюцията на култура Варна. Тази селищна могила е единствения изцяло проучен многослоен археологически обект от каменно-медната епоха в района на Западното Черноморие. Тук беше открита и най-старата каменна архитектура на Европейския континент.
Туристическата инфраструктура на обекта е реализирана по проект № ROBG-407 „Restoration of unique common cultural heritage and promotion of joint tourism product „Hamangia – first civilisation of old Europe / Възстановяване на уникалното общо културно наследство и насърчаване на съвместния туристически продукт „Хаманджия – първа цивилизация на Стара Европа”, финансиран по Договор № 81781/17.07.2018, Приоритетна ос 2: „Зелен регион“, Специфична цел 2.1: „Подобряване на устойчивото използване на природното наследство и ресурси и на културното наследство“ по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020 г. Той бе изпълнен в съвместно сътрудничество с град Чернавода, РРумъния. Общата цел на проекта бе да се подобри устойчивото използване на културното наследство – културата „Хаманджия“ в българския и румънския Добруджански регион чрез общи усилия и действия по опазване и валоризация на културното наследство на Хаманджия с оглед разработването на съвместен интегриран туристически продукт „Хаманджия“ „и съвместното му популяризиране и управление.
Маршрутът включва пешеходна и виртуална обиколка на археологическите обекти, наблюдение на десетки видове птици, уникална природа и още много други.
На 8 ноември 2024 г. Националният координационен съвет (НКС) на Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта” проведе поредното си заседание в Министерството на културата, на което бе взето решение да бъдат включени шест нови обекта в списъка на НД „Опознай България – 100 НТО“, сред които е Археологически комплекс „Дуранкулак-Хаманджия“.
За повече информация може да бъде потърсена на електронната страница на проекта: www.hamangia.eu