Театър, но не съвсем
„Урок по български“ – урок по монолог, урок по рецитал или един по-различен урок по родолюбие и патриотизъм. Театър, но не съвсем. Декор – почти без. Сценично облекло – само в черно и бяло, в тон с думите, изречени така емоционално. И две мъждукащи свещици – сякаш символ на надеждата българска, която никога не угасва.
На 2 март жителите и гостите на общината имаха удоволствието да се насладят на артистите от театър „Българска армия“ и техния поетичен спектакъл по Иван Вазов. Преди началото на представлението, кметът Мариян Жечев прочете приветствие по случай 3 март.
Зрителите видяха и чуха „ПАИСИЙ”, „БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК”, „РАКОВСКИ”, „ЛЕВСКИ”, „КОЧО (ЗАЩИТАТА НА ПЕРУЩИЦА)”, „ВЪЗСПОМЕНАНИЯ ОТ БАТАК”, „ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА”, „ТОЙ НЕ УМИРА”, „НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА”, „МАЙКА МИ”, „ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ”, „МОИТЕ ПЕСНИ”.
Семплата сцена сякаш бе търсен ефект, за да изпъкне собствения прочит и емоция, която всеки от артистите вложи в изпълнението си. Те не просто рецитираха. Те изиграха творбите, изстрадаха ги. „Стегнатото“ представление (в рамките на 1 час) ни припомни толкова много за толкова кратко. Силни думи, които сме учили и рецитирали като деца, но сме позабравили. Представени с въздействащите похвати на сценичното майсторство – в най-докосващите моменти тихо или гръмко. Театър, но не съвсем.
След края на представлението, артистите бяха изпратени с цветя и аплодисменти, а зрителите имаха възможността да се снимат с тях и да получат автографи.