Когато говорим за киното в Шабла и Общината, не можем да не се обърнем към човека, с когото в продължение на 25 години свързвахме прожекциите на филмите тук. Анастас Събев Овчаров, когото всички в Шабла знаем като Бай Ташо Овчаров, е роден през 1938 г. Официално, пътят му към киното започва през 1963 г., след като предишната година се дипломира във Велико Търново като киномеханик. Но искрата на любовта на Ташо Събев към киното пламва от ранните му младежки години – в средата на 50-те години на века, той се запалва по магията на седмото изкуство покрай тогавашния шабленски киномеханик – Свилен Гелев. Той го препоръчва на  шефа на Кинефикация Добрич – Антон Коларов, който праща покана на Ташо за курсовете във Велико Търново (където се подготвят киномеханиците в цяла Северна България).
През 1977 г., Ташо Събев получава допълнителна квалификация по специалността, като „старши киномеханик“ от Българска кинематография (към Комитета за изкуство и култура). Бай Ташо е в киното до 1988 г., когато го призовават на работа като рибар и екскурзовод в правителствената Резиденция край Шабла. Но дори и тогава, когато официално вече не е в шабленското кино, Бай Ташо използва запознанството си в Резиденцията  с „важни“ особи, за да гледаме в Шабла най-новите и актуални филми, които идват при нас директно от филмовата база в Горна Оряховица.
Бай Ташо е увлекателен събеседник и за съжаление не можем да поместим всичко, което ни разказа за шабленското кино. Но спомените на кинооператора-легенда в Шабла за киното в града датират още от детските му години. За по-младите шабленци сигурно ще е интересно да разберат, че още преди споменатото на 1 стр. кино „Москва“, филми в Шабла са се прожектирали до 1949 на стената на бившия плод-зеленчук на кръстовището на улиците „Оборище“ и „Петко Българанов“. Също и че импровизирано кино е имало и между днешния блок „Механизатор“ и дерето…Бай Ташо сподели, че също с прожекции на стена е стартирало киното и на к-г „Добруджа“ край града, докато през 1976 г. не е било изградено лятното кино на къмпинга. След личното настояване на Бай Ташо пред Кинефикация Добрич и със съдействието на Балкантурист, на къмпинг „Добруджа“ се изгражда второто в окръга след това в КК „Албена“ масивно лятно кино на самия морски бряг. В него има пейки за 600 зрители, а и пишещият тези редове помни, че  през август беше трудно да се вредиш в лятното кино, даже и като правостоящ…Всеки понеделник и четвъртък, след прожекцията в Шабла ( от 18:00 до 20:00 ч), филмът  „отиваше“ на къмпинга, където се пускаше в 22:00 ч., когато е достатъчно тъмно, за да се вижда в лятното кино.
Чрез личните познанства на Бай Ташо и съдействието на зам. генералния директор на чешката киностудия „Barrandov“, през 1982 г. в Шабла пристигат най-модерните за времето си киномашини – с водно охлаждане и ксенонови лампи.
Бай Ташо разказа и за кинопрожекциите в Крапец и Дуранкулак, той е бил „бригадир на група“, която освен Шабла е включвала и кината в двете села.
Интересни бяха и спомените на 84-годишния кинооператор за срещите, които са организирани от читалището с кинотворци – режисьори и актьори с шабленската общественост след прожекциите на филмите в киното. През 1979 г. небивал интерес е протекла срещата с главния герой от култовия тогава филм „Момчето си отива“ – Филип Трифонов, а през 1982 г., идването на легендата на българското кино Стефан Данаилов също предизвиква фурор в Шабла (б.р. – нека да почиват в мир двамата). Ще споделим само един от забавните моменти, които Бай Ташо пък сподели с нас в „Изгрев“. Преди срещата, която му предстояла с шабленското гражданство, Филип Трифонов и част от екипа на „Момчето си отива“ са се срещнали със своите домакини от читалището. В разгара на разговорите, в един момент мъчаливият иначе Трифонов се обръща към нашия киномеханик с откровената молба:“Бате Ташо, хайде ти да говориш след малко с хората, че аз не знам какво да им кажа, а ти имаш дар слово… Роден си за артист!“
Грамотите и наградите, с които е удостояван Анастас Овчаров трудно ще изброим тук – от Българска кинематография, Министерство на културата, Съюза на българските кинодейци.